Тя е прекрасна и аз много се радвам да пия кафе с нея. Наистина - мила, красива, умна, забавна, любезна. Завършила е фармация - 6 години в чужда страна, цялата програма на английски, прибрала се е вкъщи, за да работи в семейната аптека (баща й също е аптекар). Говорим за хората, за семейството, за купоните и приятелите, за образованието и целите в живота, за храната, която харесваме.
Ако я видиш на улицата, ще се загледаш, може би и ще подсвирнеш. Не свиркай, моля. Тя се плаши от теб. Тя е сирийка и е тук, защото аптеката е бомбардирана и нямат работа вече в Алепо с баща й. Работила е след това в болница, но и тя е бомбардирана. Само тя е избягала, родителите й са в Алепо. Брат й е в Турция, тя му казва да не идва тук, защото тук е зле. И ще замине за Германия, когато й вземат отпечатъците и я пуснат. Не живее в лагер - наела си е апартамент и искаше тя да плати за кафето. Не й разреших.
Искаше, защото се радваше, че някой я вижда в този град по друг начин. Тя не трябва да се страхува. Тя е на 24 и всяка вечер прекарва в апартамента си, защото градът е негостоприемен. Мечтае да се махне оттук, където не познава никого и всички ще я мразят, ако разберат каква е. Каква е, а не коя е. Защото ако видят коя е, всички ще я харесат.
В неделя ще си готвим вкъщи и ще правим купон. Ще я разведа из София. И, не, няма да пусна снимки. Защото нея я е страх от вас.
Ако я видите по улицата, не й свиркайте, моля ви. Поне това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар