Протестите от юли 2013 са едно от най-хубавите неща, които ми се случват в България, откакто за пореден път реших, че няма смисъл да стоя тук.
В България съм от почти 20 години вече, изтърпях тъжния и сив период на 90тте, еуфорията на следващото десетилетие и децата ми пораснаха.
И излезнаха на протест с мен преди 40 дни.
Пожертвахме едно поколение - бабите и дядовците ни си отидоха с мизерни пенсии; пожертвахме следващото - и родителите ни това ги чака; аз искам да работя в България и да живея тук, но всяка седмица гледам обявите за малки хотелчета в Испания; децата ми заминават да следват навън.
4 поколения на боклука?
Не съм съгласна. Затова - оставка!

Няма коментари:
Публикуване на коментар