Ако гледаме снимките от миналата година, тя е жестока и красива. Тя е като стръмна графика на чувства - нагоре, надолу, като кардиограма на много ускорен пулс.
Хората протестираха, биеха се, разделиха се на умни и красиви и грозни и безнадеждни. Не се разбраха. През това време артистите се събличаха и се оцветяваха в ярки краски, летяха и умираха, за да ни впечатлят.
Животите ни изпаднаха в истерия и се местеха от ръб на ръб.
Сега, в новата година, ако не гледахме снимките щеше да остане само горчивия вкус и загнездилото отчаяние.
Със снимките, обаче, има ясен спомен.
Което ми напомни за този блог пост, който написах преди време за блога на Публисис. Благодаря за запечатаното време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар