Тя е прекрасна

Тя е прекрасна и аз много се радвам да пия кафе с нея. Наистина - мила, красива, умна, забавна, любезна. Завършила е фармация - 6 години в чужда страна, цялата програма на английски, прибрала се е вкъщи, за да работи в семейната аптека (баща й също е аптекар). Говорим за хората, за семейството, за купоните и приятелите, за образованието и целите в живота, за храната, която харесваме.

Ако я видиш на улицата, ще се загледаш, може би и ще подсвирнеш. Не свиркай, моля. Тя се плаши от теб. Тя е сирийка и е тук, защото аптеката е бомбардирана и нямат работа вече в Алепо с баща й. Работила е след това в болница, но и тя е бомбардирана. Само тя е избягала, родителите й са в Алепо. Брат й е в Турция, тя му казва да не идва тук, защото тук е зле. И ще замине за Германия, когато й вземат отпечатъците и я пуснат. Не живее в лагер - наела си е апартамент и искаше тя да плати за кафето. Не й разреших.

Искаше, защото се радваше, че някой я вижда в този град по друг начин. Тя не трябва да се страхува. Тя е на 24 и всяка вечер прекарва в апартамента си, защото градът е негостоприемен. Мечтае да се махне оттук, където не познава никого и всички ще я мразят, ако разберат каква е. Каква е, а не коя е. Защото ако видят коя е, всички ще я харесат.
В неделя ще си готвим вкъщи и ще правим купон. Ще я разведа из София. И, не, няма да пусна снимки. Защото нея я е страх от вас.
Ако я видите по улицата, не й свиркайте, моля ви. Поне това.

Оставка

Протестите от юли 2013 са едно от най-хубавите неща, които ми се случват в България, откакто за пореден път реших, че няма смисъл да стоя тук.
В България съм от почти 20 години вече, изтърпях тъжния и сив период на 90тте, еуфорията на следващото десетилетие и децата ми пораснаха.
И излезнаха на протест с мен преди 40 дни.

Пожертвахме едно поколение - бабите и дядовците ни си отидоха с мизерни пенсии; пожертвахме следващото - и родителите ни това ги чака; аз искам да работя в България и да живея тук, но всяка седмица гледам обявите за малки хотелчета в Испания; децата ми заминават да следват навън.
4 поколения на боклука?
Не съм съгласна. Затова - оставка!

Влакът пристига... точно друг път

„Едва ли е съвпадение, че никой език на Земята никога не е родил израза „красив като летище“.

Летищата са грозни. Някои са много грозни. Някои достигат степен на грозота, която може да бъде резултат единствено на целенасочено усилие. ...

Те (Архитектите) са се опитали да подчертаят мотива за умората и раздразнеността с брутални форми и цветове, които ви играят по нервите, да направят безпроблемно разделянето на пасажера с багажа му или с близките, да объркат пасажера със стрелки, които сочат предимно към прозорците, далечните сергии с вратовръзки или настоящото разположение на Малката мечка върху звездното небе, и са се постарали — навсякъде, където е възможно — да открият инсталациите, под предлог че това е функционално, и да скрият местоположението на изходите за полетите, вероятно под предлог, че това не е функционално.”[Както започва Дъглас Адамс книгата си „Дългият мрачен следобеден чай за душата”]

Гарите днес са често скучни, опасни и грозни места. Може би следват развитието на железниците, които са изоставени в последните 20тина години в някои страни. В други са във възход. Там хората често използват този транспорт, той е бърз и обновен, а гарите често са средище на градски живот.

Защо започвам тази тема? Дядо ми беше началник на гара Пловдив до деня (една седмица преди раждането ми), когато на път за лекции в Хисаря влакът отрязва крака му. Това не го спря. Слагаше си протезата и заминаваше всяка сутрин – на гости на познати, братовчеди и познати на познати. На 3 години знаех всички спирки с разписанието (не само гарите) по линията Пловдив – София, защото той ме развеждаше поне веднъж седмично до наште и обратно. Обикаляхме из цяла България с него. Човекът не можеше да слезе от влака, каквото и да става, много го зареждаше движението. Това е извън темата, но сега се сетих как из пътя ме учеше на немски думи и песнички: „Ich Fahre nach Assenovgrad und Wer kommt Mich? Die Katze mit Dem Langhem Schwanz… ”

Темата е за гарите, всъщност. Само исках с дългия увод да споделя колко обичам гарите от дете. За баба ми и дядо ми, докато наште обикаляха света, те бяха месторабота и начин на живот – железниците бяха икона, собствен свят. Няма да коментирам проблемите на БДЖ. Въпросът, на който все пак ще се върна, са гарите.

Те могат да са много красиви. Има една книга на Павел Вежинов, „Синият камък”, където описва гарата на Бургас преди 2та световна война и оттам започва всичко. Иска ми се да приемам летищата и гарите като място, където много неща започват и се случват. Те са, както и да ги погледнем, началото и краят на едно пътешествие. Дори и да е поредното.

За много от нас (може би основно за тези, които са над 30 днес), гарите са символ на загуба или събиране.

всъщност

автор: Богдан Дичев

Чакалнята на гарата, закъсал съм с цигарите

минутите оказват съпротива

Картинката е старата - два куфара, китарата

Завръщам се, а всъщност си отивам

...

Получи се дълго. Ще продължа утре.

Поздрави

Последната плетачка на дантели

В Калофер. 2013 година.

Попаднала съм там случайно, за уикенд с приятели, пролетта още не е съвсем пукнала. Никой не е ходил скоро в Калофер, спорадични спомени от ученически екскурзии.

Градчето е симпатично, и в центъра му се помещава домът-музей на Христо Ботев. На прага му има изложени дантели, „калоферска дантела” се казва и една мила руса дама ми показва как се прави.

Заедно с това разказва, че в началото на миналия век в Калофер имало 2-годишно училище за плетачки на дантели. Така младите моми подпомагали бащите си и бизнесът им бил международен. За тези две години те се учили не само да изработват дантелите, но и да си правят собствени модели.

Харесвам една страхотна яка, но не мога да си представя как ще намеря шивачка в София, която да не я окепази, вграждайки я в дреха. „Тогава всяка плетачка си е имала и шивачка, с която се разбира какъв модел да направи” – казва Ани.

Изкуството е невероятно – аз не съм от най-запознатите и големи фенове, но в него има такова изящество! Ани се е научила на плетенето на дантели от своята свекърва, когато останала без работа и имала повече време за учене. След това научила и внука си, който от 6-годишен плете дантели като хоби. Внучката не била толкова търпелива.

По време на социализма този занаят бил приключен в Калофер – на кого му трябвали такива скъпи и буржоазни скъпоценности като дантелите.

Днес от ръцете на Ани излизат приказни красоти и малки красиви, по-продаваеми продукти, като магнити и буквички, каквито аз купих за стаята на дъщеря ми. Ако сте в Калофер, поспрете за малко пред къщата на Ботев – Ани ще ви покаже как се плете дантела, която за секунди ви пренася в света преди много години! 
Дори се почувствах малко като пролетариат, който е забравил нуждата от изящество във всекидневието. Благодаря на Ани, че ми я припомни и можах да я покажа на дъщеря си.

Защо «образованието» ... ами, кауза пердута направо!

Факт, учих и завърших средното си образование извън България. Факт, следвах навън и после следвах и тук.

Ами... НЯМА ТАКОВА ТЪПО ОБРАЗуВАНИЕ!

За училищата – когато синът ми трябваше да започне училище, проучих няколко и го записах във Първо – кметът дойде на началото на учебната година и имаха програма, която предлага на първокласниците по-добри условия за адаптация към училищното всекидневие – повече игри, разнообразна среда и т.н. Наложи се да декларирам работа и доходи, за да ни запишат там.

Пет дни след началото на учебната година ни извикаха на родителска среща, събраха по 100 лв от родител и ни казаха, че класната нямала възможност да провежда тази програма, за която сме се записали и щяла да учи децата както си е нормално в училищата. Междувременно, в началните класове бяха премахнати всички други учители за начално образование, освен класните – т.е. нашата дебела лелка, класна на сина ми, трябваше да му преподава и физическо. Познайте колко пъти имаше физическо... обяснението – покривът на салона тече. Напролет също нямаше... да не си помислите нещо (нито един урок по физическо за първокласника).

Втори клас го преместих в 30то СОУ – бившето «Знаме на мира». Някога имаше басейн, сега басейнът е пустеещ. Класната беше мила възрастна жена, която всеки път като питах как е Денис, отговаряше – «като другите». На завършването на 4ти клас разбрах какво значи това – не им беше научила имената (преподавайки 4 години на едни и същи деца всеки ден за 4 години), но те пък знаеха защо плаче всеки час – имаше си проблеми с родителите, с които живееше като «стара мома» (нейни думи, предадени от сина ми).

След четвърти клас потърсихме ново училище – понеже той рисуваше, успя да влезе с изпит в паралелка по графичен дизайн в 41во (не е за вярване – това училище имаше страхотни тоалетни!). Там най-накрая се успокоихме. Имаше и страхотен учител по география, който идваше на уроците с китара. Е, вярно, че за кандидатстването след 7ми клас плащахме 1 година за почти денонощна допълнителна подготовка в школата на Иванов, но Денис искаше Френската и влезе от 1во класиране там.

ФЕГ – подготве. Те са стресирани и искат да учат, нахъсани са и заинтересовани. Учителката им разказва истории за битието си на български, след което ги кара сами да си четат уроците у дома и да питат, ако има нещо. Те искат да сменят училеката си, родителите им се карат, че са мързеливи. Накрая се пише писмо до директорката и Министерството, подписано и от родителите, и сменят учителката – в края на годината. На общия изпит за всички паралелки те получават средна оценка 3. Ние плащаме за частни уроци по френски. Година 2ра във ФЕГ – имаме нова класна – млада и нахъсана мацка, преподавател по история. 3 години по-късно синът ми се интересува само от история и музика, в БНТ чувам „коя е тази толкова страхотна учителка по история във Френската?” Синът ми трябва да завърши образованието си догодина, но аз наистина не разбирам защо е нужно толкова дълго образование предвид учебната им система. Наистина…

Нямаше може би да пиша това, ако на дъщеря ми не предстои първи клас. През септември 2013 трябва и тя да влезе в мелачката. Не съм имала такъв проблем със себе си – аз бях много мотивирана да уча през цялото време на образованието си (освен в УНСС – единственото БГ учебно заведение), но синът ми беше силно демотивиран от рано. Добре, че стана от него един буден, състрадателен и любопитен млад мъж.

Втори рунд с образованието започва СЕГА…

Защо новото туристическо лого на България е сбъркано?

Този разговор ще го проведа от стъпалата пред кухнята. Темата - вчера беше представено новото туристическо лого на България, което трябва да представя страната в следващите 10-15 години. Когато МИЕТ обяви конкурса за „Разработване на стратегия за бранд България, продуктови и регионални брандове и въвеждане на интегриран бранд мениджмънт”, работех в Публисис и се занимавах с обществените поръчки. Компанията реши да участва в тази поръчка и лично подготвих предложението за кандидатстване. Когато спечелихме проекта, се разделихме с Публисис и не работих по тази поръчка, за което вчера много благодарих на бившия си работодател.

Ето какви дейности включва предложението, според заложените изисквания на МИЕТ:
Фаза 1 – Разработване на стратегия за бранд на дестинация България, провеждане на консултации по нея и разработване на анализи и допълнителни проучвания
- Анализ на резултатите от маркетингови проучвания, осъществени в рамките на Проект 1 "Маркетингови проучвания и оценка на ефективността на националния маркетинг", договор № BG161PO001/3.3-01/2008/001-1 по ОП „Регионално развитие” и допълнителни проучвания
- Правен анализ и създаване на концепция за собствеността на продуктите от проекта, като част от по-обща система за интегриран мениджмънт на национален, продуктови и регионални брандове
- Разработване на стратегия за бранд на дестинация България
- Консултиране и утвърждаване на стратегията за бранд „България” сред туристическия бизнес, неговите сдружения и други заинтересовани

Фаза 2: Разработване на творчески предложения за национален бранд и под-брандове, както и за един регионален бранд
- Представяне на лого, слоган и набор от символи на бранд на дестинация България
- Изработване на продуктови брандове като под-брандове на бранд на дестинация България
- Изработване на брандинг стратегия на туристическите райони и изработване на поне един пилотен регионален туристически бранд

Фаза 3: Тестване на предложените брандове на вътрешен и външни пазари- Тестване на националния, продуктовите и регионалните брандове на международните и вътрешния пазари

Това е публична информация, както и фактът, че времето за изпълнение на всичко това е 7 месеца. Предвид, че дейностите изискват приключване на част от работата преди започване на друга (стратегията се пише след анализа на резултатите от изследвания, докато текат публичните консултации с бизнеса също почти нищо не може да се прави), срокът беше доста „сбит”. Цената, предложена от нас, беше 1.4 млн. лева, доста скромен бюджет в сравнение предложените от останалите участници над 2 млн. лева (тази информация също е публична).

Една извадка от предложението на консорциума „Обединение за Бранд България” може би ще обясни мълчанието от страна на Изпълнителя относно тези детайли, вместо да остави да се спекулира с изявления за срокове, пари и ресурси: „За успешното реализиране на дейностите по проекта предвиждаме да спазваме следните основни принципи в работата си:
· ... Ще се въздържаме от всякакви публични изявления във връзка с проекта или услугите, направени без предварителното писмено съгласие на Възложителя, както и от ангажиране с дейност, която влиза в разрез със задълженията към Възложителя по договора.»



И така, защо според мен, логото е сбъркано:

- Защото Иво Маринов е некомпетентен министър и представи целият проект като книжка в картинки. При представянето вчера е изплескал някакви глупости как новото лого щяло да увеличи притока на туристи... Тотална глупост, логото не увеличава туристопотока, г-н Маринов! Никой ли не чете официалните ви изявления?Заданието за обществената поръчка беше написано изключително професионално за бранша, но там може би се беше включила Александра Ланг (спекулирам), която тогава беше съветник на стария министър и си тръгна от МИЕТ заедно с него.

- Отново според Иво Маринов новото лого щяло да доведе до два пъти повече туристи, но само 25% отгоре приходи. Т.е. с това лого ще привличаме още по-бедни туристи за още по-евтин туристически продукт? Жалко за усилията и парите тогава. България и без това е известна в момента основно като евтина туристическа дестинация и идеята на целия проект беше да се покаже устойчивото съдържание на дестинацията, върху което да се изгради нейният имидж за следващите 10-15 години, а не да се трупат евтини точки!

- В логото има „от пиле мляко”, това всеки вижда, нещо като кофти фаст фууд - яйца на очи, ама и с резен пластмасов домат от Турция, и с бланширани румънски картофки:
* Има розата на БСП (безспорно, която вече много пъти е коментирана като крадена), има ги и
* ? планините (май това тъмно синьото отгоре), и
* ? морето (светло синьото отдолу), примерно, а то е отбелязано с чадърче, от евтинките, а не с рапанче или делфинче, ама нали рекламираме бетонната джунгла по Черноморието, има и листенце някакво много българско.

Нещо автентично има ли? Не открих. Нещо характерно? Също. А нещо, което да те предизвика в него да откриеш България? (Слоганът е „Открий и сподели”). Ами то показаните неща не са особено интригуващи.

Това използване на всичко възможно в рекламните среди се нарича „творческо безсилие” и липса на стратегическо мислене. То още повече се допълва от използвания шрифт, който е един от най-безличните сред безличните шрифтове. А България поне със специфични шрифтове може да се хвали на целия свят.- Обяснението за тестването на различните творчески предложения пред потенциалните аудитории от представянето вчера беше, че то било най-харесано. Само че при тестването на такова лого не трябва да се пита за харесване. Пита се дали то най-добре представя определени характеристики, които искаме да комуникираме. Можем в случая само да гадаем какво е трябвало да представи логото, но едва ли трябва да представи богатство на съдържание зад очевидното. Както прочетох вчера коментар: „За мен тоя шарж навява силни асоциации за стилизирана плажна еротика бългериън стайл - цици, женски дупета, прасковки и розички под слънчевия чадър...” Липсва само бутилката евтин алкохол. Това ли сме искали да кажем или няма кой да обясни какво сме искали да кажем?

„Определението за бранд на страната е следното:
Брандът на страната е единственото и различимо чувство, базирано на цялостното емоционално и ирационално възприемане на главните активи на дестинацията: място, атракции, инфраструктура и ландшафт, услуги, продукти, хора, култура, история и политика.
Брандирането на страните е комплексната дейност, която цели да създаде това чувство, да го усили или да го модифицира, ако то е отрицателно.”
Адмирации за колегите (бившите), които са работили по проекта. Беше ясно, че каквото и да се направи, ще бъде плюто. Мисля, че сте се потрудили здраво, но не сте се справили със задачата (вероятно има и бол обективни причини, както винаги). Така или иначе, този проект в портфолиото ще стои чудесно! Спокойно, в някакъв момент хората ще му свикнат, и когато дойде време за ново лого, всички ще кажат, както сега: „Старото беше по-хубаво!”.

Да ни е честит новият туристически бранд България! Аз ще продължа да откривам и споделям това, което той не включва – автентичното. Това лого е глупост - съвсем спокойно можеше и без него. Неговата стойност е 0, а не 1.4 млн. лева. Милионът си остава само похарчени пари залудо. Дано в стратегията, която явно ще си остане една голяма мистерия, има поне повече от 0.