Факт, учих и
завърших средното си образование извън България. Факт, следвах навън и после
следвах и тук.
Ами... НЯМА
ТАКОВА ТЪПО ОБРАЗуВАНИЕ!
За училищата –
когато синът ми трябваше да започне училище, проучих няколко и го записах във
Първо – кметът дойде на началото на учебната година и имаха програма, която
предлага на първокласниците по-добри условия за адаптация към училищното всекидневие
– повече игри, разнообразна среда и т.н. Наложи се да декларирам работа и
доходи, за да ни запишат там.
Пет дни след
началото на учебната година ни извикаха на родителска среща, събраха по 100 лв
от родител и ни казаха, че класната нямала възможност да провежда тази
програма, за която сме се записали и щяла да учи децата както си е нормално в
училищата. Междувременно, в началните класове бяха премахнати всички други
учители за начално образование, освен класните – т.е. нашата дебела лелка, класна
на сина ми, трябваше да му преподава и физическо. Познайте колко пъти имаше
физическо... обяснението – покривът на салона тече. Напролет също нямаше... да
не си помислите нещо (нито един урок по физическо за първокласника).
Втори клас го
преместих в 30то СОУ – бившето «Знаме на мира». Някога имаше басейн, сега
басейнът е пустеещ. Класната беше мила възрастна жена, която всеки път като
питах как е Денис, отговаряше – «като другите». На завършването на 4ти клас
разбрах какво значи това – не им беше научила имената (преподавайки 4 години на
едни и същи деца всеки ден за 4 години), но те пък знаеха защо плаче всеки час
– имаше си проблеми с родителите, с които живееше като «стара мома» (нейни
думи, предадени от сина ми).
След четвърти
клас потърсихме ново училище – понеже той рисуваше, успя да влезе с изпит в
паралелка по графичен дизайн в 41во (не е за вярване – това училище имаше
страхотни тоалетни!). Там най-накрая се успокоихме. Имаше и страхотен учител по
география, който идваше на уроците с китара. Е, вярно, че за кандидатстването
след 7ми клас плащахме 1 година за почти денонощна допълнителна подготовка в
школата на Иванов, но Денис искаше Френската и влезе от 1во класиране там.
ФЕГ – подготве.
Те са стресирани и искат да учат, нахъсани са и заинтересовани. Учителката им
разказва истории за битието си на български, след което ги кара сами да си
четат уроците у дома и да питат, ако има нещо. Те искат да сменят училеката си,
родителите им се карат, че са мързеливи. Накрая се пише писмо до директорката и
Министерството, подписано и от родителите, и сменят учителката – в края на
годината. На общия изпит за всички паралелки те получават средна оценка 3. Ние
плащаме за частни уроци по френски. Година 2ра във ФЕГ – имаме нова класна – млада
и нахъсана мацка, преподавател по история. 3 години по-късно синът ми се
интересува само от история и музика, в БНТ чувам „коя е тази толкова страхотна
учителка по история във Френската?” Синът ми трябва да завърши образованието си
догодина, но аз наистина не разбирам защо е нужно толкова дълго образование
предвид учебната им система. Наистина…
Нямаше може би да
пиша това, ако на дъщеря ми не предстои първи клас. През септември 2013 трябва
и тя да влезе в мелачката. Не съм имала такъв проблем със себе си – аз бях
много мотивирана да уча през цялото време на образованието си (освен в УНСС –
единственото БГ учебно заведение), но синът ми беше силно демотивиран от рано.
Добре, че стана от него един буден, състрадателен и любопитен млад мъж.
Втори рунд с образованието
започва СЕГА…
Няма коментари:
Публикуване на коментар