понеделник, 1 април 2013 г.

Последната плетачка на дантели


В Калофер. 2013 година.
Попаднала съм там случайно, за уикенд с приятели, пролетта още не е съвсем пукнала. Никой не е ходил скоро в Калофер, спорадични спомени от ученически екскурзии.
Градчето е симпатично, и в центъра му се помещава домът-музей на Христо Ботев. На прага му има изложени дантели, „калоферска дантела” се казва и една мила руса дама ми показва как се прави.
Заедно с това разказва, че в началото на миналия век в Калофер имало 2-годишно училище за плетачки на дантели. Така младите моми подпомагали бащите си и бизнесът им бил международен. За тези две години те се учили не само да изработват дантелите, но и да си правят собствени модели.
Харесвам една страхотна яка, но не мога да си представя как ще намеря шивачка в София, която да не я окепази, вграждайки я в дреха. „Тогава всяка плетачка си е имала и шивачка, с която се разбира какъв модел да направи” – казва Ани.
Изкуството е невероятно – аз не съм от най-запознатите и големи фенове, но в него има такова изящество! Ани се е научила на плетенето на дантели от своята свекърва, когато останала без работа и имала повече време за учене. След това научила и внука си, който от 6-годишен плете дантели като хоби. Внучката не била толкова търпелива.
По време на социализма този занаят бил приключен в Калофер – на кого му трябвали такива скъпи и буржоазни скъпоценности като дантелите.
Днес от ръцете на Ани излизат приказни красоти и малки красиви, по-продаваеми продукти, като магнити и буквички, каквито аз купих за стаята на дъщеря ми. Ако сте в Калофер, поспрете за малко пред къщата на Ботев – Ани ще ви покаже как се плете дантела, която за секунди ви пренася в света преди много години! 
Дори се почувствах малко като пролетариат, който е забравил нуждата от изящество във всекидневието. Благодаря на Ани, че ми я припомни и можах да я покажа на дъщеря си.